В самотата на памуковите полета

Уважаеми клиенти, към стойността на билета ще Ви бъде начислена допълнителна билетна такса!

Джон Малкович и Ингеборга Дапкунайте

„В самотата на памуковите полета“

от Бернар-Мари Колтес 

Превод: Светлана Панчева

Режисьор:

Тимофей Кулябин

Драматург:

Роман Должанский

Сценограф и костюмограф:

Олег Головко

Видео дизайнер:

Александър Лобанов 

Звуков дизайнер:

Тимофей Пастухов

Светлинен дизайнер:

Оскарас Паулинс

Хореограф:

Анна Абалихина 

Технически директор:

Серхей Рилко

Сценичен мениджър:

Ксения Виниченко

Видео продукция:

Анастасия Журавлева

Главен оператор:

Владимир Буртцев 

Видео оператори:

Фрол Подлесний, Павел Минарский, Александър Ражувалов 

Оператор звуков пулт:

Предстои да бъде потвърден

Оператор светлинен пулт: 

Предстои да бъде потвърден

Оператор сървъри:

Антон Родионов

Тур-мениджър:

Илия Кузнецов

Изпълнителен продуцент:

Ирина Парадная 

Известната пиеса на Бернар-Мари Колтес „В самотата на памуковите полета“ е написана през 1985 г., четири години преди драматургът да почине от СПИН. Френският театрален изследовател Патрис Павис намира в нея допирни точки с философските диалози на Платон и Дидро, а самият Колтес я нарича „философски диалог в маниера на ХVІІІ век“. Действието се развива „от другата страна на времето" - в тъмните часове на нощта, когато се срещат един Дилър и един Клиент и се оплитат в опасна игра на купуване и предлагане, в която властват страхът, желанието, сексуалността, потиснатата вина и агресията. 

Обектът на „сделката“ остава смътен и неназован. Пази се някаква болезнена тайна, която не може не само да бъде изказана, но и смирена с вътрешната мяра за добро и зло, за правилно и неправилно. Диалогът прилича на драматизиран монолог на последователно излагане на философски тези; разменят се реплики и аргументи по правилата на трактат по логика или право. Отвъд привидната непроницаемост на текста - с неговия поетичен език и словесна изисканост - се утаяват темите за любовта като копнеж и невъзможност; за търговията като доминиращ модус на човешки взаимоотношения; за желанието – като нещо срамно, скрито, болезнено и самоунищожително; и в крайна сметка за самотата… Памуковите полета се споменават само веднъж в текста на Колтес. Може би тази прекрасна метафора, в която има красота и обреченост, се ражда по време на неговото последно пътуване до Мексико, няколко години преди смъртта му.  

По думите на режисьора на спектакъла, Тимофей Кулябин: „Представлението е за сексуалната перверзия, за скритото желание, което в много днешни общества е наказуемо. На сцената има двама актьори - Ингеборга Дапкунайте и Джон Малкович, но не и двама герои. Зрителите са потопени в подсъзнанието на човек, който физически не присъства на сцената. Той живее в ужасна вътрешна дисхармония, защото е осъзнал, че сексуалното му желание е престъпно. Но това е неговата природа, с която той не може да се бори. Иска да го признае пред себе си, но не може, защото е едновременно страшно и опасно. Случващото се на сцената е проекция на неговото съзнание, на кошмара, в който той се опитва да се помири със себе си. Затова измисля двама персонажи - продавач и купувач, две същности, които се борят. Колкото по-напред отиваме в историята, толкова по-добре разбираме за какво става дума. Актьорите сменят ролите си и след известно време осъзнаваме, че това е вътрешният монолог на един човек. Последният диалог преди трагедията...“ 

В представлението участват и петима видеооператори, които в реално време снимат случващото се на сцената. Прожектираните детайли се наслагват върху театралната картина. Смесването на живо и пресъздадено времепространство рефлектира раздвоеното съзнание, опита за дистанциране и абстрахиране от реалността, но и нейната тегнеща валидност.